Сред най-дискутираните теми в последните години са възможностите за икономия на енергия чрез по- ефективно оползотворяване на т.нар. вторични енергийни източници, т.е. отработване на отпадъчната топлина за производствени и технологични цели, или с цел подобряване комфорта на работа. Причината все по-често темата енергийна ефективност да е на дневен ред се съдържа не само в непрекъснатото повишаване на цените на първичните енергийни ресурси в световен мащаб, а и на факта, че бързото развитие на икономиката води до все по-голямото им потребление, а за съжаление, те не са неизчерпаеми. Процесът напълно естествено насочва вниманието към алтернативните източници на енергия и към добре познатите методи за използване на вторичните енергийни ресурси, прилагането на които би могло да доведе и до допълнителни ползи, като понижаване на експлоатационните разходи и повишаване ефективността на производството.
Сред решенията, които от години се практикуват успешно в областта на индустрията, са системите за утилизация на отпадната топлина от системите за кондициониране на въздуха. Ползата от изграждането на системи за кондициониране на въздуха с цел осигуряване на благоприятни условия за извършване на определена дейност или протичане на технологичен процес отдавна е доказана. Поддържането на определени параметри на микроклимата като температура, влажност, чистота и др. осигурява не само комфорта на
хората, пребиваващи в помещението, но в редица производства от кондиционирането на въздуха зависи качеството на произвежданата продукция. Наред с несъмнените ползи, системите за кондициониране на въздуха значително увеличават експлоатационните разходи като цяло. В голяма степен системите за кондициониране на въздуха определят енергийните разходи на една сграда.
Добрите икономически показатели са свързани с коректно направена оценка на степента на възможна утилизация. Определящи фактори при избора са, от една страна, параметрите на отпадната топлина – температура, количество и химичен състав, а от друга – изискванията към енергоконсумиращата система.
Задължително условие за успешното оползотворяване на топлината са процесите на отдаване на топлина и на използването й да не намаляват надеждността на системата при експлоатация.
Естествено, всяка система за утилизация на топлината се изгражда с цел постигане на икономически ползи. Тъй като при изграждането на всяка отделна система за кондициониране на въздуха се вземат предвид конкретните изисквания към климатизираните помещения, то при избора на елементите за утилизация обикновено се подхожда индивидуално. В зависимост от конкретния случай се избира система, която да е съобразена с изискванията на въздухообработващата централа и инсталацията за кондициониране, да са
отчетени размерите на помещенията, както и разположението им в пространството.
Критерий за определяне на икономическата ефективност, до която би довело изграждането на една система за утилизация, е определянето на количеството оползотворена топлина от изхвърляния въздух. Това е трудна задача и обикновено получените резултати не са във висока степен точни, затова за определяне на оползотворената от системата топлина се използват предимно програми за симулиране на работата на инсталацията за определен период от време, най-често една година. В практиката са намерили приложение и чисто инженерни методи, чрез които се получават данни с достатъчно добра точност. Методите основно се базират на честотата на повторяемост на външната температура.
За инсталации, при които подаваният в помещенията въздух се охлажда, е възможно да се реализира и икономия на студ, ако температурата на изхвърляния въздух е по-ниска от тази на външния. Счита се, че за
климатичните условия на България тази икономия, отнесена към оползотворената отпадъчна топлина, е незначителна. Показателите могат да се подобрят посредством предвиждане на интензификация.
