С помощта на слънчевата енергия, използвайки различни технологии може да се осигури топлина или производство на електроенергия. Така се използват възможностите, които предоставя българския климат.Слънчевата енергия е един от най-ресурсните видове енергия за бъдещето. Една от причините за това е, че общото количество енергия, което получаваме всяка година от Слънцето е около 35,000 пъти повече от енергията използвана от човека. Въпреки това 1/3 от тази енергия бива или погълната от външната атмосфера или бива рефлектирана обратно към космоса (процес наречен албедо). В контекста на възобновяемите енергии – слънчевата енергия е свързана със събирането на слънчевите емисии топлина или светлина. Има голямо разнообразие от технологии, които могат да направят това. Слънчевата енергия се класифицира като два типа- пасивна и активна. И двата типа енергия се експлоатират различно. Активната слънчева енергия директно се превръща в приложима форма и може да бъде разделена на още два вида- слънчева термична и слънчева фотоволтова (ФВ). Най-целесъобразно и икономически ефективно е инсталирането на слънчеви колектори за загряване на вода, която може да се използва за бита или за отопление.
Повишаването на енергийната ефективност е ключов фактор за редуциране на парниковите газове в атмосфератаи именно затова преди да се преминава към възобновяеми източници на енергия е необходимо да се вложат много повече усилия и средства за повишаването на енергийната ефективност във всички ъгълчета на човешката дейност.
По-високата енергийна ефективност е задължително условие, както в индустрията, така и при битовите потребители и докато на някой места използваната енергия може да се намали с проценти, то в много случай е възможно спестяване на енергия в пъти. Според някой статистики например използваната енергия в сгради заема 40 процента от общата използвана енергия и това е един от най-големите дялове, които дори е по-голям от дела на транспорта и индустрията.
Почти две трети от енергията използвана в сгради се употребява за отопление и топла вода, което предполага че възможността за спестяване на енергия са много големи с използването на нови и по-модерни технологии в тази област.
Според специално направени изследвания в от Европейската комисия повечето сгради в Европейският съюз имат доста слаба енергийна ефективност и потенциал тя да бъде увеличена с 50%, което означава рязко намаляване на консумацията на енергия на половина от тези, които са в момента.
Термопомпата изолзва 75% безплатна слънчева енергия от природата и само 25% ток като задвижваща енергия. В един затворен кръг екологичен хладилен агент последоватено се изпарява, сгъстява и втечнява. Процесът на изпарение и втечняване на хладилния агент води до пренос на топлинна енергия от места с по-ниски енергийни нива към места с по-високи такива (от външната среда към отоплявано помещение). По този начин се получава висока температура, която чрез отоплителната система (подова, радиатори, конвектори и др.) е достатъчна за отопление. Икономическият ефект на една термопомпа зависи от температурната разлика, източник на топлина – необходима подаваща температура на отоплителния кръг, която по възможност трябва да бъде най ниска. За това и най-подходящата отоплителна система за термопомпа е подово или стенно отопление за което е неоходимо само 35°C подаваща температура, докато при радиаторно или ковекторно 65°C