Климатикът е система, изградена от външно и вътрешно тяло (едно или няколко), свързани помежду си с медни тръби, по които преминава хладилният агент. Във външното тяло се намира компресорът. Той е най-важната и най-скъпа част в една климатична система, от него основно зависи целия процес по охлаждане или затопляне на помещението. Компресорът засмуква фреона и осигурява движението му в системата.
Режимът на охлаждане и отопление се превключва посредством терморегулиращ или четирипътен винтил, който обръща посоката на движение на фреона. В режим отопление, вентилът обръща посоката на хладилния агент и външното тяло работи на студено, а вътрешното на топло.
Инверторните климатици имат контролна платка във външното тяло. При обикновените (неинверторните) климатици, електрониката е във вътрешното тяло.
Вентилаторът във външното тяло обикновено работи на няколко степени за плавно регулиране на температурата. Изпаряването на хладилния агент се извършва чрез кондензатор, който също е разположен във външното тяло. Налични са още филтър на фреона, щуцерни връзки,които осъществяват връзката на медните тръби между вътрешното и външното тяло и защитен капак, който предпазва щуцерните връзки.
Вътрешното тяло съдържа турбина. Тя работи на различни степени, за да регулира силата на въздушната струя. Във вътрешното тяло има филтър за улавяне на по-едрите частици прах във въздуха, повечето климатици съдържат и по-фини филтри за по-фините замърсявания. Изпарителят, който нагрява и изпарява фреона също е позициониран във вътрешното тяло.
Панел с индикации – показва режима на работа, температурата в помещението и код за грешки в системата. Хоризонтални жалузи под него контролират посоката на въздушната струя нагоре или надолу. Вертикалните жалузи пък регулират посоката на въздушната струя настрани.
