За оразмеряването на регенераторите се използват зависимости, описващи топло-
и масопреносните процеси във функция на конструктивните и експлоатационните
им параметри. Целта е да се определят ефективността на преносните процеси и
големината на хидравличните загуби при предварително избрани геометрични
размери на барабана - диаметър, дебелина, коефициент на запълване,
характерен размер на пълнежа; вид на акумулиращия материал и скорост на
топлоносителя. Обикновено скоростта на преминаващия през акумулиращия слой
въздух не надвишава 6 m/s.
За монтаж на регенераторите се използват различни начини. Топлообменниците
се изпълняват както за хоризонтален, така и за вертикален монтаж. В
зависимост от конкретните условия могат да се комбинират с
въздухообработваща централа или да се монтират самостоятелно към
въздухопроводите. В случаите, когато регенераторите се монтират
самостоятелно, се препоръчва във въздуховодите да се предвидят контролни
люкове.
При монтажа е добре да се има предвид фактът, че аеродинамичните загуби в
инсталацията и начинът на разполагане на вентилаторите спрямо регенераторите
създават определено съотношение между статичните налягания на входа и на
изхода на регенератора. Това съотношение оказва пряко влияния върху посоката
и обема на инфилтрирания въздух. Когато статичното налягане на външния
въздух е по-високо от това на изхвърляния въздух, количеството въздух,
преминало от потока отработен въздух в потока външен въздух, е минимално.
В случаите, при които в отработения въздух не се съдържат вредни вещества, е
възможно да не се прави пълно разделение на отработения и външния въздух,
т.е. съществуват условия инсталацията да работи на рециркулация. За
приложения, в които инсталацията поддържа режим на рециркулация, се допуска
известна разлика в наляганията и не е необходима реверсивна зона на
вентилатора. В този случай при изчисляването на вентилаторите е необходимо
да се вземе предвид преминалото количество въздух от единия в другия
въздушен поток.